Директна и сурова поезия, в която болката се понася без хленч, думите са остри, а самотата е истинска. Любовта и ранимостта остават приглушени, но въздействат – меланхолни като „дългите слънчеви следобеди и „лятна рокля покрита с цветя, мокра от топлия дъжд.
Силвия Чолева

Има някакъв порив към отрешеност, към желанието рязко да напуснеш света, в поезията на Пейчо Кънев, подир чието олюляване и изнасяне отвъд хоризонтите на предела моралният императив се връща върху същността на този свят – още по- радикален, тежък и категорично безкомпромисен.
Ивайло Иванов