Македония и българското възраждане

Състояние: Отлично
Забележка: Книгата може да се използва и за подарък.
Издателство: Изток-Запад
Град на издаване: София
Художник: Деница Трифонова
Наличност: singular
Ширина (мм): 140
Височина (мм): 215
Дебелина (мм): 20
Формат: 60/90/16
Корици: Меки

"Македония и Българското възраждане през XVIII век" e капитален научен труд на Симеон Радев. Излиза от печат за пръв път в 1918 година на френски език под заглавието "La Macédonie et la renaissance bulgare au XIX siècle". В 1927 година книгата е преведена на български език и излиза с името "Македония и Българското възраждане", издадена от Македонския научен институт. Симеон Радев разглежда в труда си българското самосъзнание в Македония, ролята на Българската екзархия и цели да изясни, че сръбската пропаганда за народността на славяните в Македония е измама.

Самият Симеон Радев коментира:

"Разбрах от разказите на младите български дейци в Македония, които водиха борбата против сръбското владичество, че тази моя книга е стигнала до тях по тайни пътища и не била без полза както за тяхното вдъхновение, тъй и за опровержението на лъжите, разпространявани от Белград относно македонското минало.

***

Симеон Трайчев Радев /1879-1967/ е виден български писател, дипломат, историк, революционер и публицист от Македония. Автор е на "Строителите на съвременна България" - едно от най-важните историографски изследвания в българската литература.

Симеон Радев е роден на 19 януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е учител.

Симеон Радев учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей "Галатасарай" в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895 г. , на път за Цариград, в Бошнакхан в Солун заедно с Владимир Робев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев. В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.

Още твърде млад, Симеон Радев се отдава на дипломатическа дейност. През 1913 г. участва в Конференцията на мира в Букурещ, където остава и като пълномощен министър до 1916 г. При влизането на Румъния във войната е преместен в Берн. По-късно (1917) подава оставка, напуска швейцарската столица и отива на фронта. В края на войната Симеон Радев взема участие от българска страна в подписването на Солунското примирие. Последователно е пълномощен министър в Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. Той е и първият български делегат в Обществото на народите - Женева.