Състояние: Отлично
Забележка: Чисто нова книга.
Подзаглавие: Страшни разкази и приказки
Издателство: Леге Артис
Град на издаване: Плевен
Преводач: Красимир Кавалджиев
Наличност: multiple
Корици: Меки

Жан Лорен (1855-1906) е сред най-видните представители на декадентската литература, съвършено непознат за нашата читателска публика въпреки голямата му слава във Франция през последното десетилетие на XIX век. Автор на редица стихосбирки, разкази, пиеси, романи, той се изявява и на журналистическото поприще като безпощаден критик и хроникьор и си спечелва омразата на всички критикувани от него писатели, актьори и художници. Нееднократно е предизвикван на дуел от жертвите на унищожителните му рецензии, сред които Ги дьо Мопасан и Марсел Пруст. Неговите характерни за епохата литературни и естетически вкусове проличават в обвитите му в тайнственост и пропити с отвращение от грозното фантастични разкази, силно повлияни от Едгар По и Барбе д’Оревили. В тях са намерили израз всички странности, извращения, позволени и непозволени удоволствия на епохата.

"Никой писател не е имал толкова лоша репутация... Демодиран още преди да умре, после прокълнат, името му в пантеона на краевековната литература е обвито в блатна миризма... Лорен се дрогираше с етер - още една проява на лош вкус. Между Бодлер и Кокто той бе писателят наркоман; преди Жьоне, той беше писателят хомосексуалист, посланик на Содом в светския Париж. " (Филип Жулиан)

"Трябва да обичаме този човек заради нежната му злост и абсурдно простодушното му съществувание. " (Пол Моран)Разказите и приказките на Жан Лорен са изключително разнообразни по тематика и не е възможно да се обхване цялото им богатство в един първи по рода си скромен сборник на български език. Те са взети от сборниците Сонийоз (1891), Пиячи на души (1893), Разкази на един пияч на етер (1895), Усещания и спомени (1895), Демоничният (1895), Истории за маски (1900), Когато животните говореха (1900) и Престъплението на богатите (1905) и са подредени хронологично с цел да се създаде вярна представа за вселената на този автор, в която са намерили въплъщение всички страни и странности на декаданса. Колкото до трите приказки, във Франция "Мандрагората" излиза в самостоятелно издание (1899), а "Принцесата с огледалата" и "Безполезната добродетел" - в сборника "Принцеси от слонова кост и и опиянение" (1902).

Никой от нас не оспорва безсмъртието на душата, реалността на духове и невидими същества, бродещи около нас в пространството, вероятното съществуване на нещо отвъдно, на непознат свят, успореден на нашия, в който всички малко или много желаем да бъдем посветени.