Състояние: Отлично
Издателство: Жанет 45
Град на издаване: Пловдив
Преводач: от английски Александър Шурбанов
Художник: Кирил Златков
Наличност: singular
Ширина (мм): 130
Височина (мм): 190
Дебелина (мм): 11
Корици: Меки

Драматическа поема.

"Манфред" е философска и драматична поема - трагедия на лорд Байрон, публикувана за първи път
изцяло през юни 1817 г. Тя е дебют на Байрон като драматург и е едно от най-дълбоките и значими
произведения на поета в диалогичния жанр. Не без основание се счита за апотеоз на песимизма на
Байрон. Съдържа свръхестествени елементи, в унисон с популярността на историите за призраци по
това време в Англия.
Поемата е създадена между 1816 и 1817 г. , вдъхновена от престоя на Байрон в Швейцария през
1816 г. , по време на който поетът прави множество пътувания до високите Алпи.
Стиховете на Байрон, издържани в традицията на готическия роман, са създадени почти
едновременно с "Франкенщайн" на Мери Шели и са едно от най-важните произведения на литературата на
ужасите в английския романтизъм.
Авторът нарича "Манфред" " метафизична драма ". Творбата описва вътрешните преживявания и
духовните мъки на главния герой, причинени от тежко чувство за вина поради някакъв мистериозен акт,
извършен в миналото. Манфред търси спасение и изкупление при различни "духове", но накрая умира.
Произведението съдържа автобиографични елементи, тъй като е написано малко след тежките събития
в живота на Байрон, свързани с личния му живот, причинили заминаването му от Великобритания в Швейцария.
Манфред е феодален владетел на едно селище в Алпите. Той е богат, учен, но душата му сякаш
се измъчва от спомена за голямо престъпление и той се скита в алпийските планини. Измъчван от
фаталните въпроси на битието, от изгаряща меланхолия на безнадеждност и спомена за престъпното
минало, той изпитва тежки душевни страдания. Манфред се занимава с тайнственото изкуство на
магията, дълбоко прониква в тайните му и може властно да комуникира с мощни адски сили, но нито
те, нито нищо на света може да му даде забравата, която той единствено иска. Споменът за починалата
Астарта, някога страстно обичана от него, гризе и гложди сърцето му и безграничното отчаяние на
Манфред няма граници, няма край.
Пред Манфред се появява алпийската фея в дъгата от пръските на водопад. Следва картина на
прост, беден, но свободен живот на планинските обитатели.
Подземните дворци на Ариман. Адска оргия. Поява на Манфред сред вакханалията. Призоваване
и появяване на сянката на Астарта. Смърт и прошка за Манфред.
"Манфред" става известен главно благодарение на композиторите Шуман и Чайковски, които
създават музикални композиции по този сюжет.

В своята "История на английската литература" проф. Марко Минков пише, че с публикуването
на "Манфред" Байрон става говорител на епохата си и си осигурява трайно място в европейската
литература. С изобразеното в поемата титанично отчаяние и с вулканичните страсти на своя
герой, но най-вече с несъкрушимостта му, той покорява въображението на едно разочаровано
от неуспеха на Френската революция и уморено от Наполеоновите войни поколение. Според други
критици именно той е личността, която най-ярко изразява присъщото на романтизма богоборчество.

Като почти всички безсмъртни творби на поезията, а и на изкуството изобщо, "Манфред" носи
в самата си сърцевина образа и съдбата на своя автор.
Може да се каже, че Байрон е във фокуса на всички свои произведения - той е и Чайлд Харолд, и
Дон Жуан, и героите на източните поеми, но есенцията на байронизма, неподражаемата душевност на
мировата скръб е въплътена най-изчистено в Манфред.
Страданието е непоносимо, неизлечимо и неизразимо. Причината за него е обвита в тайнственост,
която нищо не може да разсее.
Сякаш самият живот е изворът на мъката и само смъртта може да и сложи край.

Джордж Гордън Байрон (1788 - 1824) e велик английски
романтичен поет, който имa огромно влияние върху цялата световна
литература и играе изключителна роля в обществения живот на Европа.