Състояние: Отлично
Забележка: Нова, подходяща за подарък.
Издателство: Изток-Запад
Град на издаване: София
Наличност: dropshipping
Ширина (мм): 140
Височина (мм): 215
Корици: Меки

Хуан Согьон, най-представителният съвременен корейски писател, завършва Mater 2-10 на осемдесетгодишна възраст. Зад гърба си авторът вече има турбулентната история на Корейския полуостров, в която е бил пряк участник. Обръщайки се назад, от почти автобиографичен поглед той разказва за японската колониална власт, американския военен режим, разделението на полуострова, Корейската война и последвалата кървава борба за демокрация на Юг. Надеждата за независимост и свобода води героите напред по трънлив и напоен с кръв път, а на края на всеки един исторически период те разбират, че досегашният хомот просто се сменя с нов.

Един от героите в книгата казва: Корея е страна с толкова превратности, че една година тук отговаря на десет години в друга държава. Десет години отговарят на цял век. Всички ние сме остарели с по няколкостотин години.

И наистина, когато читателят затвори книгата, има усещането, че пред очите му е минала историята на Източна Азия. Все едно той сам се е возил във влака, пътуващ от Сеул към столицата на Манджурия, а през прозореца са се изнизали хилядите километри земя, безмилостно поделена в световната борба за надмощие.

"Mater" е име на планински тип парен локомотив и идва от японското съкращение на английската дума mountain - "планина". По време на японското колониално управление на Корея по американски образец са произведени петдесет локомотива от серията "Mater 1". Локомотивите са изработени в завода в Кьонсон (днешен Сеул) и в японския завод "Киша Сейдзо". По-късно са внесени трийсет и три локомотива от усъвършенстваната серия "Mater 2". Те са произведени в "Кавадзаки Хеви Индъстрис" и са използвани главно в северната част на Корейския полуостров. Локомотивът "Mater 2-10" е един от тях. По време на Корейската война той е пленен от южнокорейските сили при тяхното настъпление на Север, след това известно време е обслужвал линията Кесон-Пхенян, а при отстъплението на силите на ООН е спрян на гара Чандан, южно от Кесон. За да не се върне отново в ръцете на севернокорейците, американските войски го унищожават на 31 декември 1950 г. , като от него остава само металното купе. Захвърлен като стара консервена кутия, локомотивът така получава прозвището "Кюнеца". Десетилетия наред останките ръждясват в Демилитаризираната зона между двете Кореи. През 2004 г. по програма за опазване на съвременното културно наследство локомотивът е преместен и след две години работа, е реставриран. Днес той е записан под номер 78 в списъка с културно наследство на Република Корея и от 2006 г. насам е изложен в Парка на обединението в Имджингак. Ръждясалият корпус на локомотива - с лице на север - носи надписа "Железният кон иска да препуска! ".

Днес "Mater 2-10" е станал един от символите на Корейската война. Локомотивът е поместван в учебници, вестници и списания, държавни информационни материали и пощенски марки. Ръждясалото желязо има двойна символика: от една страна, напомня ни за Студената война и антикомунистическата борба, а от друга страна, ни насочва към мира и разбирателството. Многопластовото му значение перио­дично се променя в зависимост от епохата и политическата власт. "Mater 2-10", подобно на мумия от древна гробница, е химически консервиран и е станал фосил от епохата на разделението на Корея.