Как една отличена с Нобелова награда теория за ума промени възприятието ни за действителността.

Преди четиридесет години израелските психолози Даниъл Канеман и Амос Тверски написват няколко изключително оригинални статии, в които разнищват предпоставките на процеса за вземане на решения. Те посочват начините, по които човешкият ум системно греши, когато е принуден да взема решения в условия на несигурност. Съвместният им труд слага началото на поведенческата икономика, революционизира изследванията на големите данни, допринася за развитието на доказателствената медицина, води до нов подход в държавните регулации. На Канеман и Тверски дължим доказателството, че не трябва да се доверяваме само на своята интуиция, както и системното изследване на алгоритмите на човешкия ум.

„Механизмите на ума разказва за невероятното сътрудничество на двама големи мислители, станали герои както на бойното, така и на университетското поле. И двамата правят забележителни кариери в израелската армия, а изследванията им са дълбоко свързани с необикновените им житейски преживявания. Амос Тверски е блестящ и самоуверен воин и екстраверт, а Канеман е интроверт, чието непрестанно себеизследване е разсадникът на идеите му. Двамата стават един от най-великите тандеми в историята на науката, работейки в толкова тясно сътрудничество, че не са в състояние да си спомнят чий мозък кои идеи е родил, нито на кого се пада заслугата. Тази история за механизмите на човешкия ум е изследвана чрез личностите на двама завладяващи мъже, толкова фундаментално различни един от друг, че приятелството им изглежда невероятно. В хода на неговото развитие те вероятно са променили завинаги схващането на човека за собствения му ум.