Състояние: Отлично
Забележка: Чисто нова книга.
Издателство: Хайни
Град на издаване: София
Преводач: от чешки Димитър Стефанов
Наличност: singular
Ширина (мм): 14
Височина (мм): 20
Корици: Меки

ЗЕМЯТА МИ
Беше нещо далечно
като близки очи присвити,
беше земята ми с трева, готова да влезе
в скалите,
имаше там пътеки, всяка ръка ти подава, борове в съпровод и в лъките вода резедава.
Всеки там би могъл
страшно близък да ми стане, не крия,
от шепите ми да пие, да ядем от една чиния,
а щом вечерта очите премрежи с прохлада,
до мен да заспи
и никого то да не изненада.
Настъпваше лято,
а въздухът беше от края на март,
но никой тук не дойде, да я зърне макар,
беше земята ми с трева, готова да влезе
в скалите,
беше нещо далечно
като близки очи присвити.
"... По мостовете в устата на статуите топи се сняг.

Глад...
Студ...
Под краката ни земята изстива.
Зная, че трябва в по-топли страни да отидем,
но не мога да мръдна оттук,
другаде няма аз да те срещна,
само тук преди девет години
в алеята със въздишащи статуи... "

Из "Мигът завинаги"