Творчеството на поета и мислителя Джакомо Леопарди (1798-1837) редом с това на Данте и Петрарка е един от върховете на италианската литература. Смъртта го застига в Неапол, докато работи над френското издание на своите съчинения. Сборникът трябвало да завърши с "Мисли за характера на хората и тяхното поведение в обществото", от които Леопарди успява да напише 111. Със своята горчива проницателност Мислите и днес са едно изненадващо въведение в микрофизиката на човешките взаимоотношения и генеалогията на морала.

"Смъртта не е зло, защото освобождава човека от всички злини и заедно с благата му отнема и желанията. Старостта е най-голямото зло, защото лишава човека от всички удоволствия, но му оставя жаждата за тях и носи със себе си всички болки. И въпреки това хората се страхуват от смъртта и желаят старостта. "
Леопарди