Моите ненаписани книги

Една ненаписана книга е повече от празнина. Тя е един от животите, които бихме могли да изживеем; едно от пътуванията, които сме пропуснали.
В тази изключително оригинална и дръзка творба Джордж Стайнър разказва за седем книги, които не е написал – защото някои интимни подробности и недискретности са били твърде рисковани; защото темата е била твърде болезнена; защото емоционалното или интелектуалното предизвикателство се е оказало не по силите му.

Книгите, за които става дума, са фокусирани върху най-разнообразни теми: терзанията на надарения пред лицето на гения; връзката между сексуалния живот и езика; „парадоксът на Корделия; безсилието на думите.
---------------

Джордж Стайнър (1929) е професор по сравнително литературознание, писател, философ и критик на културата. Преподавал е в университетите на Чикаго и Женева, в Принстън, Харвард, Оксфорд и Кеймбридж, с многобройни гост-професури по целия свят, също и в Източна Европа. От първата си монография – Tolstoy or Dostojewsky (1959), до последната – The Poetry of Thought (2011), той е написал близо трийсет книги, включително разкази и един роман, в които се занимава с културно-философски проблеми, с връзките между литература и общество, с история и политика. Стайнър, който говори и пише на четири езика, е автор на многобройни есета, статии и рецензии, публикувани главно в „Ню Йоркър и „Таймс Литъръри Съплемънт. Професор Стайнър живее в Кеймбридж.