Моят луд век

Антон Дончев я нарича „амазонка във войната за душите на хората. А Павел Матев казва: „В нея наистина има нещо неистово. И слава богу! Тя се е посветила на перото и на правдата.

Удивителни са номерата на нейния луд век. Тя – Лиляна Стефанова – свидетел, участник в съдбовни събития и поврати, в бурите на времето. През 1945 г. поднася букет на Георги Димитров в Народния театър. Като студентка в Москва цяло денонощие се реди, за да се прости със Сталин. След десетилетие е в САЩ, когато Америка плаче за Кенеди. Като председател на българския ПЕН-център обикаля целия свят на бурни писателски форуми и свои авторски рецитали. В продължение на 25 години е главен редактор на издания с огромно влияние и престиж. Заместник-министър на просветата, заместник-кмет на София. С нестихващ творчески подем продължава да пише и да издава. Автор на повече от 50 книги. Превеждана на 31 езика. Общият тираж на книгите й надхвърля 1 милион екземпляра.

В „Моят луд век читателят ще открие богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попадне в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота – завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал! Лиляна Стефанова не се бои да признае: „Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта – не вярвайте. Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта...

Нека живеем в нейния словесен свят, създаден от голям майстор, защото в него царуват истината и красотата, любовта и доброто, разумът и надеждата.
Панко Анчев

-----------------

Лиляна СТЕФАНОВА е родена на 17 април 1929 г. в София. Завършва режисура в Държавния институт за театрално изкуство, а по-късно Литературния институт „Максим Горки" в Москва. Специализира в Лондон (1965-1967). Завършва писателската програма при Държавния университет в Айова, САЩ (1980).

Авторка е на повече от 50 книги поезия, проза, есеистика, творби за деца, сред които "Обич и мъка, „Слънцето ме целуна, „Глас от бъдещето, „Огнена орбит, „Южен бряг, „Една есен в Америкa, „Вулканите на Мексико димят, „Япония без кимоно и ветрило; сборниците с есета „Време и дълг, „Пиша - значи обичам; книгата с очерци „Светлината иде от хората, „Свят в 33 лица, „Другата в мен и др.

Нейни стихове са преведени на 31 езика, общият тираж на книгите й надхвърля един милион екземпляра.

Лиляна Стефанова е носителка на най-престижните литературни награди, между които са: Награда на СБП за „Една есен в Америка (1964), за „След полунощ (1981), за „Още и още (2009); Националната Димитровска награда (1971); наградите „София за поезия (1975) и за сценарий (1978); Националната награда „Станка Николица (1976); Националната награда за поезия „Яворов (1983); Наградата на Съюза на българските преводачи (1984); Награда на Съюза на Московските писатели (2008); Националната награда „Дора Габе (2008).