„Това е историята на Макс, каквато я знаете от вестниците и телевизията. Спомняте ли си? Не? Макс живее в този малък град, може би много по-малък от вашия. Представете си как по тази пътека в долината решително са се устремили Макс и дядо му, а госпожица Шнайдер подтичва след тях – три забързани човешки точици. Защо се бяха разбързали ли? Ами, защото бягаха. Защото всички бяха по петите им. Защото това беше денят, в който Макс отвлече дядо си. ‟

Една история от Андреас Щайнхьофел за паметта, която понякога губим, и за специалната връзка между едно момче и дядо му.