Сред толкова поезия, така уподобяваща драскотина по вода, дъх върху зимно стъкло, заешки следи в сняг, глас в изпусната слушалка, в която някой говори, но другия отдавна вече си е тръгнал – та сред цялата тази така мимолетна, скрежна, топяща се без следа словестност, дори по скоро знак за словестност – държа последната стихосбирка на Александър Секулов и си мисля.

Мисля си за Поезията. За това, че тя е отказ от Смъртта, за това, че тя е апотеоз на Живота. Мисля си и за старите, мъдри, големи римски поети, които превръщаха Времето в Събеседник, Жената в Битие, а Битието обратно във Време, мисля си и за хекзаметричното стихосложение, с цезурата в средата, оставена за придихание на нас, читателите, когато изказваме високото Слово, мисля си и за това как думите следват автора според таланта му, как метафорите му са свободни, а не канарчета в кафез.

Мисля си.
Прочетете тази книга. Зная, че ще си мислите за същото...

Недялко Славов

---------------

Александър Секулов е написал романите „Гравор на сънища, „Господ слиза в Атина, „Островът , „Скитникът и синовете. Пиесата му „Няма ток за елетрическия стол печели наградата "Аскеер" за драматургия. Автор на поетични и есеистични книги.