Състояние: Много добро
Забележка: С дарствен надпис.
Издателство: Жанет 45
Град на издаване: Пловдив
Наличност: singular
Корици: Меки

„Наивно изкуство е смела книга.

Тя назовава смъртта, любовта, раздялата. Непоносимото чувство на предателство и безпомощност, с което наблюдаваш как близък човек умира и не можеш да направиш нищо, за да спреш това. Поезия, която ранява и лекува. С всяка следваща страница – все по-сгъстена.
Здрава, остра, стабилна книга, на която ще се опираме много, много дълго време.
Мария Донева

"Такава книга не можеш да напишеш, ако не си способен да отрежеш от петата си…
Но книга, обърната не към болката, а към горната земя. Книга на приетия и въздаден дълг. Докрай. Отвъд края. Един от изумително редките случаи, в които авторът има правото да не напише повече нищо – платил е цената. Докрай. Над края.
П. П. Дано не се възползва от правото си…"
Валентин Дишев

"Наивно изкуство": върховна поезия, която посвещава в живота на живота.
Илко Димитров

"Най-доброто от Марин досега, най-честното, от вътрешната страна на кожата. "
Нева Мичева

"Въпросът – защо няма пряк път до тази поезия, защо да се пише такава поезия, която изисква, която трудно се отваря, която дори остава понякога неразгадана? Отговорът – за да се върне на поезията. Заради магичността, необяснимото, неназованото, това, което настройва вълните в нас с трептенето на тези извън нас. "
Силвия Чолева, "Литературен вестник"

"Книгата на Марин Бодаков "Наивно изкуство" е всъщност наратив в образи. Удивително пластична в словесното си тяло поезия, която с премерени, дори минималистични щрихи гради своя свят като сюжет на смъртта и живота... "
Валентина Маринова, Liternet

"Заглавието на новата стихосбирка на Марин Бодаков бележи /не/ един ироничен оксиморон. Основният герой, струва ми се, е протичащото време и учудването на ставането-в-битието… Без/краят на историята, и повторяемостта на човешките стереотипи за справяне с този живот, може би единствен… "
Иван Сухиванов