Вид:
Описание на продукта
Параметри на продукта
Автор
Владимир Свинтила
Език
български
Параметри на продукта
Автор
Владимир Свинтила
Език
български
Описание на продукта
Състояние: Отлично
Издателство: Изток-Запад
Град на издаване: София
Наличност: singular
Ширина (мм): 140
Височина (мм): 215
Дебелина (мм): 11
Корици: Меки
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си
писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество.
Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си "исо",
което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване
на здрача този писък угасваше - угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне,
радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без
да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови
ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго - с няколко трамвая, тролея и автобуса.
Прибирах се среднощ, в същата полупразна стая под наем, виждах същия двукрил
гардероб, същата евтина маса, същия единствен стол, същите вестници на него. И
лягах, както бях с дрехите си и без да сваля дори обувките си, защото писъкът бе
престанал, но щеше отново да се роди с утрото - със сутринта, която винаги е
тревожна.
Владимир Свинтила (1926-1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият
баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия).
Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма.
Роден е с името Владимир Георгиев Николов на 29.04. 1926 г. в София. През 1949 е
изпратен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ "Св.
Климент Охридски" (1952 г. ). Пише литературно-критичес
Издателство: Изток-Запад
Град на издаване: София
Наличност: singular
Ширина (мм): 140
Височина (мм): 215
Дебелина (мм): 11
Корици: Меки
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си
писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество.
Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си "исо",
което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване
на здрача този писък угасваше - угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне,
радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без
да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови
ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго - с няколко трамвая, тролея и автобуса.
Прибирах се среднощ, в същата полупразна стая под наем, виждах същия двукрил
гардероб, същата евтина маса, същия единствен стол, същите вестници на него. И
лягах, както бях с дрехите си и без да сваля дори обувките си, защото писъкът бе
престанал, но щеше отново да се роди с утрото - със сутринта, която винаги е
тревожна.
Владимир Свинтила (1926-1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият
баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия).
Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма.
Роден е с името Владимир Георгиев Николов на 29.04. 1926 г. в София. През 1949 е
изпратен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ "Св.
Климент Охридски" (1952 г. ). Пише литературно-критичес
Липсва или е неправилен важен параметър? Предоставената информация е само за ориентиране, затова ви съветваме да проверите дали предлаганият продукт има ключовите параметри от които се нуждаете, преди да купите от магазина по ваш избор. Въпреки че се стремим към максимална точност на информацията, за съжаление не можем винаги да гарантираме 100% съответствие. Цените на продуктите са с включен ДДС.
Продуктът все още няма отзиви.