Събрани съчинения - том 4

Какво би се случило, ако внезапно всички психично болни на Земята изчезнат, отвлечени от извънземни?

Не бързайте да потривате ръце, че най-после тия от парламента ще си го получат. Предстои безпрецедентно обединение на човечеството в името на това да си върне лудите...

За да отбележи 90-годишнината от рождението на Любен Дилов, издателство „Ентусиаст публикува том четвърти от събраните му съчинения, съдържащ хумористична и сатирична фантастика. В тома са поместени някои от най-знаменитите разкази на прочутия ни фантаст, включително и „Напред, човечество, който се нарежда сред най-превежданите в чужбина български текстове за всички времена. „Новогодишна трагедия пък може да се приеме като тридесетилетен предвестник на днешните джендър трагикомедии с „третия и други полове, завладяли публичното пространство и медиите. Знаменателно „Осъзнаването на роботите излиза отново в годината, когато за пръв път се поставя открито въпроса дали андроид може да получи качеството „личност, а „За Иван, който искаше да излезе е ярък представител на типичните диловски метафори за идиотщината на „дисциплинираните общества.

Предстои ви... фантастичен смях!

-------------------

Любен Дилов (25. XII. 1927 – 10. VI. 2008) е определян от писателите Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол като „един от десетте най-ярки представители на философската научна фантастика. Автор е на повече от 40 романа и сборници с повести и разкази, преведени на основните европейски езици, на японски и на китайски, в общ тираж от над 3,5 милиона екземпляра. Носител е на множество национални и европейски награди, сред които „Еурокон (1976) за романа „Пътят на Икар. Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма. Той е от малцината български писатели, които непосредствено след 10 ноември 1989 г. изваждат няколко от т. нар. „ръкописи в чекмедже – трудове, за които е смятал, че е невъзможно да бъдат издадени по време на режима.