Състояние: Отлично
Забележка: Неизползвана. Запазена.
Издателство: Бяло Братство
Град на издаване: София
Наличност: singular
Ширина (мм): 150
Височина (мм): 240
Дебелина (мм): 210
Корици: Меки

Наряди и послания, дадени за празниците в периода от 1961 г. до 1991 г.

Борис Николов (30.12. 1900 – 22.12. 1991)
Борис Николов е роден в Габрово, в семейството на Никола Дойнов, от рода на дядо Ботьо Житото. Средното си образование завършва в Априловската гимназия. Там му се отдава възможност да научи и стенография – умение, което ще има значение за него в бъдеще в Школата на Учителя.
В Габровските родове е съществувал обет, даван от векове – да се посвещава на Бога първородният син, който като дете е отвеждан в манастирите на Атон. Идва време и за Борис да замине за Светата обител. В семейството на Никола Дойнов пристига монах, за да отведе сина му. Тогава майката застава пред детето си и категорично изрича: „Не го давам!. Монахът се покланя и казва: „Така да бъде, и си тръгва. Тази случка има своето продължение във времето. През 1922 г. на събора в Търново пристига бащата на Борис, узнавайки, че синът му е там, изтощен и болен след тежкия живот в Ачларската комуна. При разговора си с Учителя, посочвайки Борис, бащата казва: „Учителю, на тебе го предавам. „Хубаво, приемам – отговаря Учителя. Така Борис е поверен за ученик в Школата на Изгрева. Тук е развръзката на случката с атонския монах. Родът със символичното име Житото изпълнява своя свещен обет към Бога. След Борис в Школата на Изгрева отиват и другите деца на Никола Дойнов – Стефан, Николай и Цанка.