Народната история между устност и писменост

Книгата изследва т. нар. "народна история" в светлината на концепцията за колективната памет. Проследено е нейното конструиране и функциониране от периода на национално и държавно формиране до наши дни и ролята й на "автентично", "предавано от поколение на поколение вековно знание", според романтичната визия на XIX в. за "народния дух". Основни проблемни кръгове са взаимодействието между устно и писмено, институционално и локално, научен дискурс - популярна книжнина - фолклорна наративизация. Конкретният анализиран материал са "преданията" или /псевдо/историческите разкази за битките и гибелта на цар Иван Шишман и тези за родното място и гроба на преподобни Паисий Хилендарски в района на Самоковско. Проследен е механизмът на конструиране на "преданията" от края на XIX в. до днес, чрез непрекъснатия диалог между устно/фолклорно/локал но познание и печатно слово - преса, краеведски издания, научна и популярна книжнина.

Доспей, Самоковско, е селото, което се оказва обединител на "историческата памет" в региона, тъй като в неговото землище и символно пространство са разпространени наративите и за цар Иван Шишман и тези за отец Паисий Хилендарски. В приложението към текста са поместени основната част от устните разкази, записани в с. Доспей и с. Райово, които се обнародват за първи път.