Тези неща са писани между годините 1933 и 1940. Излизаха като подлистници на един столичен вестник (в. "Зора"). Теснотията, която и до днес цари в долните етажи на нашата преса, не им позволи да порастнат, та остнаха дребни, и някак недоразвити. Разкази ли са, фейлетони ли са, или нещо друго - да кажат специалистите. Въпреки многото им недостатъци те продължават да се търсят от читателите, което не говори много добре за тях. А може би все пак са верни родни картинки от онова време, поръсени с хумор. Казват, че народите са като децата - не обичат да им се чете морал, а искат да стигнат до истините, развличайки се. Казват още, че ако сатирата е хирургическият нож, то хуморът е "сладкият мехлем" за раната. Щом е така, не остава друго освен да си пожелаем този сладък мехлем да се произвежда масово и да се продава под път и над път, защото у нас има още много рани за лекуване