„Да погледнеш към небето и да видиш, че птиците са „небесни кавички означава да имаш специална връзка с езика. Да откриеш, че „сълзата дели оцелелия от удавника пък значи, че една подранила, неволна зрялост те осъжда да разбираш. В теб сърцето и разумът са се помирили от взаимно изтощение, от немай-къде – и са излезли стихове.

Прочетете ги, запознайте се с навиците на тази поезия, стъпвайте в нейния ритъм. Нали все пак ритъмът е навикът на вечността?

Иван Ланджев

--------------------
Габриела Манова (1995) е родена и израснала в град София. Възпитаничка е на Първа английска езикова гимназия. Учила е книгоиздаване и превод. Лауреат на XXXVI издание на младежкия конкурс за поезия „Веселин Ханчев.