Споходи ме Преобразяването. Не усетих точно как се случи, но вече съм сигурен в това. Уж сънувах, но по някое време чувствах разввоено състояние - полуживот-полусън, а след един особен (за да не кажа страшен) момент придобих сериозното усещане, че всъщност съм дух. Виждах се като дух, а и всичко по-нататък си беше небесно... И за капак - един дълбок вътрешен глас ме скастри: Ти ще бъдеш ли вече такъв, какъвто си, или не!

Дочух от други духове наоколо, че е рядкост някой да види момента на собственото си Преобразяване и си казах Край на съмненията, всичко е наред.
И небесните енергии ме понесоха в разни посоки.