Състояние: Отлично
Издателство: Ротъри клуб
Град на издаване: Троян
Художник: Иван Хаджидимитров
Наличност: singular
Ширина (мм): 140
Височина (мм): 200
Корици: Меки

Старомоден роман

"Късно ми е вече за грозни жени и калпава ракия. " И допълва (само)иронично: "... а пътят към успеха, и към спалнята, винаги е в ремонт. "
Колоритният и именит троянец, всъщност полендак, но ашладисан по женска линия на троянска почва и прихванал се отлично - Георги Ненковски, по-известен като Дон Чичи.

РОДЕН е в с. Койнаре, Плевенско (сега град), на 17 март 1940 г. Завършва Учителския институт в Плевен, след което руска филология в Софийския университет, по-късно специализира в института "Херцен" в Санкт Петербург, Русия. Работил е като учител в Добруджа, Родопите, Троянско. Бил е редактор в културния отдел на в-к "Троянски глас" и член на известния по онова време троянски литературен кръжок "Минко Николов", ръководен от незабравимия Ганко Цанов. Печатал е в местни и национални издания, има и не една литературна награда.

А КНИГИТЕ му, досегашните, са следните: "Кипър - слънчева сълза и вейка от маслина" (пътеписи), за която получава плакет от Община Ларнака за принос в развитието на културните връзки на Република Кипър с България, наградата му връчва лично кметът на кипърския полис; "Синкопи над нощта" (афоризми); "Драскотини по задника на времето" (зевзеклъци); "Неделя, 8:30" (старомоден роман); "Лаго Маджоре в сняг" (есета). Най-новата му книга е букет от афоризми, къси разкази и есета и е озаглавена "Шибаният секс в петък", по името на един от разказите, в който не се говори за секс, а за други (също) важни неща.

Георги НЕНКОВСКИ е учител по професия, писател - по душа. Съпругата му Атанаска Ненковска е дългогодишен ръководител на детската вокална студия "Усмивка" в Троян, а синът им Даниел е изпълнител на пиано.

За Дон Чичи един друг троянски писател, също рано поел по звездната пътека, Ивайло Иванов казва:
"... Активното му, атрактивно присъствие върху културния фон на града също има стойността на късче самороден метал. Роден зевзек, импровизатор и галантен шегобиец, той всеки ден оглася спотаения площад със своите параболи, импровизирани шеги и хрумнали му на момента епиграми. И досега звучат в ушите ми: "Ти искаш да се занимаваш с изкуство. То дали те иска? "... Или пък: "Пътят към успеха винаги е в ремонт. "
Под ореха, във двора на конака, в кафене "Антик" ние прекарваме от месеци наред в културен тик.
Такива хора като Георги Ненковски, днеска се срещат вече все по-рядко. Радой Ралин беше такъв. Илия Бешков, Константин Петканов, Владимир Свинтила... Хора, които от падането на едно листо могат да ти направят цял роман или пък, от шума на вятъра в комина и стенанията на дъжда върху перваза - паметници на лирическото писане, произведения в проза, есеистика... Импровизатори, интелектуалци и бохеми, при които писменото и устното слово не са в противоборство, а в конгломерата на красиво допълнение, личности, за които изящната секунда на мига е по-голяма от инертната обтекаемост на деня - защото в моралната дълбочина на жеста понякога е побрана цялата Вселена. "