Състояние: Отлично
Издателство: Българска книжница
Град на издаване: София
Наличност: singular
Ширина (мм): 130
Височина (мм): 200
Дебелина (мм): 7
Корици: Меки

Виолета Събева, българска поетеса и преводачка, е родена
на 25. 12. 1944 г. в село Жеглица, Видинско. Завършва гимназия в гр.
Видин, Начална училищна педагогика и Българска филология в СУ "Св.
Климент Охридски".
Работила е като учител и редактор.
Автор на множество публикации в централния печат - поезия,
очерци, статии.
Лириката й е многократно издавана в литературни алманаси в
България, Сърбия, Македония и др. Превежда множество стихосбирки
от сръбски, македонски и албански език. Редактор е на книги с
лирика и белетристика от съвременни български автори.
Има редица награди от национални и международни конкурси за
поезия. Нейни стихове са превеждани на руски и албански език,
включени са в поетичния сборник "Гласове от Мелник" (Скопие, 2007).
Автор на поетичните книги: "Огънят всевечен" (2004), "Объркани
сезони" (2007), "Бяла магия" (2008), "Изгреви в залеза" (на албански,
2008), "Несбъднато време" (2009) и "Сълза забравена" (2010).
Умира на 20.11. 2011 г. в София.

Молитва

Искам много!
Живота, мечтите и дните ти,
и ласки, и обич, и огън.
Искам съдба на безбожница.
Искам дори невъзможното!
Искам болката даже да вкуся -
знак за това, че съм жива.
Болката! - та нали и тя е чувство,
мярка за моята слабост и сила.
Денем и нощем,
сред мрак и светкавици,
отчаяна, весела,
тиха и дръзка,
наивна и мъдра,
уморена и палава,
луда стремглава -
искам да изгарям като лава.
И да нямам никога покой.
Запази ме, Господи, такава!
Ти, не ме обричай на застой!

* * *

Всичко почва - после идва край!
Какво да се прави? Съдба!
Пролетта ще си иде,
в оголелите кестени
есента ще вали.
Ще вали самота.
Сърцето ми тихо
капка по капка
как ще боли!. .

Престори се на лято и ме стопли!. .