Невъзвращенка

Състояние: Отлично
Издателство: Сиела
Град на издаване: София
Преводач: от френски Рени Йотова
Художник: Дамян Дамянов
Наличност: singular
Дебелина (мм): 15
Корици: Меки

Отзиви от канадската преса за романа Невъзвращенка от
Соня Ангелова

Защо някой мъж или
някоя жена напуска страната си, изоставя семейството си и приятелите си? Предполагам,
че е нужно наличието на голямо страдание, да нямаш бъдеше, за да си тръгнеш, да
се озовеш в страна, на която знаеш само името.

В "Невъзвращенка"
Соня Ангелова разказва за миграцията си към Канада. Родена е в София, България.
Комунистически режим, строг баща на почит в Комунистическата партия. Баща и
майка, отказала се от живота. Във времето на Пражката пролет, когато всяка
надежда е разрешена. Ръководителите на Варшавския договор се боят от
освободителния дух, който може да промени реда в Чехословакия. Последвалото е
известно.

Подход

Соня Ангелова
засвидетелства със своето "аз", подплатено от по-неангажирания разказ в трето
лице. Малко странно раздвоение. Може би за да покаже раздвоението на тази,
която си представя един друг живот. У имигранта живеят двама човека, този,
който живее в родната си страна и онзи, който се устройва в една нова страна.

"Цял океан дели тази
млада жена, след която тя тръгва, и зрялата жена, в каквато тя се превръща:
океан от сълзи, от негодувание, от гордост, океан от думи на много езици, дълги
и зими и отчаяние. Безброй часове, месеци, години на очакване на скъпи на
сърцето й хора. Договорили са се да се съберат в свободната страна. Само тя е
там". (стр. 20)

Куба

Младата жена е
последвала родителите си в Куба. Тригодишна служба за баща й в страната на
Кастро. Тя се опитва да живее по кубински. Защото чужденците в страната на
Фидел живеят в затворена среда. Тя учи, смята да стане лекар, изживява първите
си любови, но жаждата й за свобода не е удовлетворена. Не си представя
завръщане в София, подготвя бягството си със съучастие на кубинско семейство.
Тя ще избяга от грубия си баща, от всички принуди и забрани. Ще стане свободна
жена.

По време на полет до
България с междинно кацане в Нюфаундленд тя бяга от надзора и иска политическо
убежище.

"Разбраха ме. Повтарят
го така, както е редно. Йес, йес. Мъжът, към когото се обърнах, върви пред мен,
вижда, че бързам. Въвежда ме в офиса си, имам време само да прочета табелата на
вратата. Имиграция. Това е вратата! Бях минала през нея, без да я видя. Беше
отворена! Прекрачих прага. Влизам в тази страна, на тази територия, както се
приема нова религия. Имигрантските власти. Това е прераждане. Тук съм в
безопасност. Чувствам го. Очаква ме неизвестното. Аз го пожелах. Такава съм.
Имигрантка. (стр. 81)

Аутсайдер

Цели дни, без да знае
какво й носи бъдното. И всичко се мени. Тя се оказва в Квебек, трупа начални
знания по френски език. Първа работа. Ще живее в Квебек, Канада.

Най-патетичното в
разказа на Соня Ангелова е самотата, която задушава имигрантката, празнотата в
живота й, в главата й и в този нов език, с който не може да изрази всичко,
което тя чувства. Въпреки невижданите усилия, тя ще си остане различна в този
нов свят. Съществува празнота, която не може да бъде запълнена.

"Няма да ти го кажат,
но мястото ти е там, където си родена. Винаги ще си останеш чужденка, дъще. Чужденецът
винаги си е чужденец, дори и да има приятели. " (с. 130).

За нещастие Соня
Ангелова прекосява набързо най-значимите момента от живота си. Бихме желали да
узнаем повече за тази жена, изоставила всичко, за да заживее и да пише по
френски. Имала е свой живот в Квебек, деца, които е родила, но тя не говори за
тях. Усещаме, че се докосваме до човешка драма, каквато трудно можем да си
представим. Вероятно това е причината за фрагментацията на разказа, на дневника
на майка й и на писмата, които ни въртят в кръг. Соня Ангелова не е престанала
да се взира в живота си, за да ни покаже всичките му страни. Понякога е
необходимо доста време, за да успееш да покажеш раната в своя живот.