Ние. Дневник на падението (2025)
Ние. Дневник на падението (2025)
от 11,50 €
3 оферти
Оферти за Ние. Дневник на падението (2025)
Офертите за продукта
Описание, детайли - Ние. Дневник на падението (2025)
Описание
| Автор | Дмитрий Глуховски |
| Език | български |
| Брой страници | 360 |
Виждате грешка в описанието или таблицата? Сигнализирайте ни!
Състояние: Отлично
Забележка: Нова, подходяща за подарък.
Издателство: Сиела
Град на издаване: София
Наличност: dropshipping
Ширина (мм): 145
Височина (мм): 210
Корици: Меки
"Ние. Дневник на падението" е поредната провокираща размисли книга на руския писател и журналист Дмитрий Глуховски - автор на поредицата "Метро", "Бъдеще", "Граничен пост" .
Разбрахме, че не ни трябва и никога не ни е трябвала никаква нова Русия. Трябва ни само Русия, каквато беше по-рано: имперска, заджуркана по един или друг начин, и няма какво друго да измисляме. За нас няма друго бъдеще освен миналото.
Ала имам ли право, след като не предвидих нито войната, нито фактически народното съгласие с нея, след като сега се намирам в политемиграция, а в Родината си съм заклеймен като чуждестранен агент и съм обявен за издирване, да говоря от името на този народ?
Пък и кои са тези "ние"? Може ли да се опише прословутият "руски народ" или "многонационалният народ на Русия"? Може ли да се намери какво е общото между всички живеещи в Русия хора освен задължението да плащат данъци на Кремъл, да жертват живота си за него във военни авантюри и червения паспорт? Дали изобщо интелигенцията или средната класа са неотделима, съзвучна на тези условни "маси" част от него?
Въпроси без отговор.
И все пак ми се струва, че понякога съм успявал да почувствам и уловя някакви комплекси, някакви болезнени точки, някакви стремежи и мечти, превърнали се в общ знаменател за много и твърде различни мои съграждани. А когато нанизваш тези статии в хронологична гирлянда върху сюжетната линия на превръщането на Русия от страна, опитваща се да бъде нормална, в държава, отритваща нормалността - те започват да приличат на истински дневник на масовото съзнание и на колективното несъзнателно.
На дневник на падане в черна дупка.
Разбира се, ние тъгувахме за империята. Разбира се, мъчно ни беше за величието. Щом Западът не можа да ни обикне, искахме поне да го е страх от нас както преди. Вътре в страната си останахме безправни и нищожни мравки, но имахме нужда поне да се гордеем с мравуняка си.
Забележка: Нова, подходяща за подарък.
Издателство: Сиела
Град на издаване: София
Наличност: dropshipping
Ширина (мм): 145
Височина (мм): 210
Корици: Меки
"Ние. Дневник на падението" е поредната провокираща размисли книга на руския писател и журналист Дмитрий Глуховски - автор на поредицата "Метро", "Бъдеще", "Граничен пост" .
Разбрахме, че не ни трябва и никога не ни е трябвала никаква нова Русия. Трябва ни само Русия, каквато беше по-рано: имперска, заджуркана по един или друг начин, и няма какво друго да измисляме. За нас няма друго бъдеще освен миналото.
Ала имам ли право, след като не предвидих нито войната, нито фактически народното съгласие с нея, след като сега се намирам в политемиграция, а в Родината си съм заклеймен като чуждестранен агент и съм обявен за издирване, да говоря от името на този народ?
Пък и кои са тези "ние"? Може ли да се опише прословутият "руски народ" или "многонационалният народ на Русия"? Може ли да се намери какво е общото между всички живеещи в Русия хора освен задължението да плащат данъци на Кремъл, да жертват живота си за него във военни авантюри и червения паспорт? Дали изобщо интелигенцията или средната класа са неотделима, съзвучна на тези условни "маси" част от него?
Въпроси без отговор.
И все пак ми се струва, че понякога съм успявал да почувствам и уловя някакви комплекси, някакви болезнени точки, някакви стремежи и мечти, превърнали се в общ знаменател за много и твърде различни мои съграждани. А когато нанизваш тези статии в хронологична гирлянда върху сюжетната линия на превръщането на Русия от страна, опитваща се да бъде нормална, в държава, отритваща нормалността - те започват да приличат на истински дневник на масовото съзнание и на колективното несъзнателно.
На дневник на падане в черна дупка.
Разбира се, ние тъгувахме за империята. Разбира се, мъчно ни беше за величието. Щом Западът не можа да ни обикне, искахме поне да го е страх от нас както преди. Вътре в страната си останахме безправни и нищожни мравки, но имахме нужда поне да се гордеем с мравуняка си.
Данните и цените за продуктите предлагани от нашите партньори служат за напътствие и обща информация. Моля, преди покупка проверете дали съответстват на публикуваните данни от сайта на магазина или производителя. За евентуалните неточности и грешки не носим отговорност.
