Нюйоркският митрополит Андрей (1886-1972) има необичайна биография. Живял през наситена с драматични събития епоха, той е в епицентъра на много конфликти, които се опитва дипломатично да разрешава. В годините на Студената война българската емиграция го признава за един от своите естествени обединители. Без да изменя на антикомунистическите си възгледи, след дълги перипетии той е признат и от официалните български власти, а Държавна сигурност следи всяка негова стъпка.

Противник на икуменизма, той е космополит, който свободно общува с представители на различни изповедания. Приживе делото му остава непризнато, но след неговата смърт паметта му като основател на Българската епархия в Америка е защитавана дори и от негови противници.