Нов сън за щастие

Ивайло Иванов (р. 1972, Троян) завършва средно образование в родния си град, а висше – Българска филология, във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий. Работил е като стажант-редактор във в. „Литературен форум, рецензент в изд. „ПАН – В. Т. и разпространител на книги. Автор е на стихосбирките „Хензел и Гретел (поема, 1995), „Искри от воденичните ми камъни (сатири, 1997), „Очи на дете (ранни стихове, 2004), „Филологически поеми (2005), „Пастирът на мухи (2007), „Песен за бащите на прехода (2010), „Брачни песни (2013) и „Светогорски пътеписи (2013). От началото на 90-те сътрудничи на местния и централен печат със свои стихове, сатири, литературна критика и публицистика. Носител е на награди от различни национални конкурси. Негови стихотворнеия са превеждани на немски, руски, унгарски и литовски език. Член е на Сдружението на българските писатели.

„В морето от поетически книги, които всяка година излизат в България, книгата на Ивайло Иванов е истински остров. Книгата наистина е „нова, но „нова не в смисъла на експеримент, който винаги претенциозно иска да донесе „новина на света, а в смисъла на нейната класичност. Човекът, взиращ се в света от страниците на книгата, вече го вижда като Творение, такова каквото е, и със смирението, което подобен обективен поглед неизбежно предполага. „Нов сън за щастие е несвоевременна и с това лишена от всякаква баналност. Книга на озареното краевремие, далечна на суетнята и шумотевицата на света - оценява приносът на изданието Емилия Дворянова.