Състояние: Много добро
Забележка: Към отлично.
Подзаглавие: Лирика. Сатира
Издателство: Хайни
Град на издаване: София
Наличност: multiple
Корици: Меки

И аз не знам как да се чувствам - да изпитвам юбилейна гордост, или да правя тъжни равносметки: вече съм на 65 години.

Виктор Юго нарича шестдесетте години на човека "младостта на старостта".

Ако говорим за чисто житейските увлечения и грешки, приписвани единствено на младостта - и сега ги правя, и още как! Колкото и да се взирам в себе си, не забелязвам да съм навлязъл много навътре в прословутия житейски сезон на мъдростта. Все още не ме е настигнал, слава Богу, и потропващият бастун на склерозата. Не пропускам възможностите да пътувам по света. И днес обичам да нарушавам всякакъв вид забрани, наивно се паля от разни идеализми и скрито се вълнувам, ако край мен мине хубаво момиче...

Но това, разбира се, не може да е всичко. Казвал съм и друг път - всъщност моят действителен живот е поезията. Непрекъснато дописвам онази своя книга с любовни стихове "Обичам те дотук" - излизала на бял свят десетина пъти, тя съдържа стихотворения, писани и преди 40 години, и преди 4 месеца. И много читатели възприемат тази лирика като нещо цялостно - без смущаваща разлика между предишни и сегашни творби. Доколкото знам, по същия начин бяха възприети напоследък и други мои поетически книги: "Лявата ръка на Бога", "Аспиринов сняг" или "Вечерна дъга". Дано така бъде посрещната и тази ми книга, наречена простичко "Нови стихотворения". Стихотворенията в нея са нови и непубликувани в предишните ми стихосбирки.

С други думи - онова упорито пламъче продължава да гори. Нови времена, нови вълнения. И още нещо - май едва сега намирам лирически израз на някои вълнения, лудували в мен през младостта. Не ме напуска и моята младежка страст към сатирата - даже бих казал, че вътрешният ми импулс за писане на люти иронии днес е много по-силен... Изглежда, че и днешният живот, който живеем, ми помага за това. Не ми се иска да остана в читателската памет като един странен "лиричен сатирик", но май натам върви работата...

Така или иначе - 65-годишният поет Георги Константинов е пред вас. Нека не се занимаваме повече с моята "напреднала младост", тя си е само моя и толкова.

Ще се радвам, ако стиховете ми, независимо кога са писани, станат ваши добри спътници в този объркан живот. Надявам се те да надживеят безразличието и и завистта, временните литературни моди и духовната тъмнина. Няма да се разсърдя, ако някои от тези творби надживеят и мен... Е, казвам това повече на шега. Всички ние сме в ръцете на времето - колкото, толкова.

Но пак ще повторя и своето лично творческо мото: "Животът ми не е поезия, но поезията е мой живот! "

Авторът