Случайно хрумване кара Филип да тръгне след една жена в тълпата след края на работния ден. Той не я познава, вижда само гърба й, но като в някаква игра си казва: Ако тя тръгне натам, ще я оставя да си върви. Ако мине в тази посока, ще я последвам още малко. Това преследване нищо не означава, на никого няма да навреди, а и разстоянието е толкова голямо, че жената няма нищо да забележи. Това изглежда повече спортна задача да не я изгуби в тълпата.

Какво го тласка да стори това? Защо изведнъж той започва да пренебрегва задълженията си? Какво иска от нея? Крие ли се зад действията му нещо друго? Дали това не е някакво опасно желание? В цялото има нещо застрашително. Нещо засмуква Филип, а и читателя с него. Как случайността нахлува в нашия живот? Може ли нещо да се предположи със сигурност или дори да се правят планове за него? До каква степен можем изобщо да се доверяваме на сетивата си?

Множеството предизвикани въпроси хвърлят светлина върху начина на мислене на човека през двайсет и първи век.