Ние, хората, се раждаме със свобода в гърлото и с нежност, дълбоко скрита в душите ни. Имаме своя истина и своя мяра за човечност. Всеки наш ден носи мъдростта на предишния и се превръща в ценен урок. Това се повтаря, докато осъзнаем, че щастието е в дребните радости, в сълзата, която не търси възмездие, в стореното добро, което не чака отплата, и в невинните детски очи. И че за всичко, което ни се случва, си има причина. Но има и една сила, която се е притаила в човека и озарява живота му. Нарича се Любов. „Обич е история точно за тази любов, трепереща, както свещица в пряспа, и едновременно с това достатъчно смела, за да премине през трудностите на битието. Любов – синя като незабравките, небето над Родопа и сбъдната мечта.

Докато пишех тази книга, усещах как душата ми се люшка между отчаяние и надежда, между ревност и прошка, между мрак и светлина. Кървях невидимо заедно с героите си, усмихвах се, когато те блажено се усмихваха, обещавах си да вярвам в слънчевото утре, както вярваха те. Учех се на доброта и опитвах да забавя бързоходното време, препъвайки го с обли камъчета. Исках „Обич да потече красива като песен и пълноводна река. Орисвах я да докосва магически и да зида стъпала към звездите. И както всяка майчица, нямах търпение рожбата ми да се роди. Сега, с един алтън – обич в сърцето, и с черешово сладко по пръстите, ти я подарявам, скъпи читателю!

Ивелина Радионова