Рисунки на оцелелите от Хирошима и Нагасаки

В историята на човечеството изминалият XX век ще се запомни с дълга поредица от масови трагедии и със забележителните си научни открития. Тези два процеса нерядко вървят ръка за ръка. Съчетали са се и в един зловещ експеримент – атомните бомбардировки над японските градове Хирошима и Нагасаки. През 40-те години на XX век САЩ са във война с милитаристична Япония. Част от върховните управници на страната решават да приложат като оръжие за масово унищожение новооткритата атомна бомба – за да смажат окончателно своя противник и за да проверят разрушителния ефект от новото оръжие. Постъпват с мирно японско население като с опитни животни.

Книгата Оцелелите съдържа около 200 рисунки, повечето от които са дело на непрофесионални художници – хора, преживели ядрените покушения над Хирошима (на 6 август 1945 г. ) и над Нагасаки (на 9 август 1945 г. ). Създадени са най-малко 30 години след атомния погром над цивилното население на двата японски града. Те се явяват визуален израз на травми, които времето не е заличило.

През септември 2017 г. две френски културни институции – Центърът „Жое Буске и неговото време и Националният архив на Франция – организираха в гр. Каркасон (Южна Франция) изложба на около 200 от японските рисунки. Каталог на изложбата е книгата Оцелелите, която публикуваме в български превод.

Коментарите на френски автори идват от другия край на Евразия повече от половин век след създаването на рисунките. Тези коментари – благороден и убедителен урок по осмислено съпреживяване – показват, че наред с погледа „отвътре погледът „отвън може да изиграе съществена роля за разбирането на една „локална трагедия. Така тя получава общочовешки измерения.

Визуалните следи от едно абсолютно зло – унищожаването на повече от 140 000 невинни човешки същества – биха вдъхнали нова сила на такава универсална добродетел, каквато е състраданието. Тази добродетел ще прокара мост между сърцата на два отдалечени народа и ще докаже за пореден път, че душевната солидарност е предпоставка за истинското духовно общуване.

Стоян Атанасов