„Онова, което остава е сборник с разкази за „места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля... Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата.

Залезът, свечеряването, прегръдката на здрача… Танцът на светлините и сенките… Това са тоновете и боите, с които често борави Василен. Озоваваме се в места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля, реем се между света на живите и мъртвите, между тялото (излъчването) на жената и ръката (томлението) на мъжа, който иска да го извайва отново и отново, стремейки се да получи, ако не самата жена, то поне усещането за нея, но от един момент нататък вече само за себе си и завинаги.

Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата, но тяхното тълкуване и съпреживяване Василен Васевски оставя за читателя без лимит и без преднамереност. Защото те са вплетени в съдбата ни от раждането до сетното и са част от кръговрата. Втъкани са във времето, а то е котка…

Миролюб Влахов – Миролич