Опасно знание

Книгата се публикува в рамките на научноизследователск ата програма „Литературата на Народна република България (1946–1990), реализирана от департамент „Нова българистика на НБУ.

Изданието съдържа публицистични текстове от Константин Петканов (1891–1952), публикувани в периодичния печат между октомври 1944 и януари 1948 г. Те се появяват предимно по страниците на вестник „Изгрев и списание „Балкански преглед. Сборникът представя част от публицистичното творчество на Петканов, създавано в „буферното време между Третото българско царство и Народна република България – общо 47 статии и есета, които се публикуват за първи път в книга. Предпочетени са онези текстове, които очертават езиковото поведение на К. Петканов като алтернативно присъствие в цялостната политическа и културна среда след 9 септември 1944 г. По същество те са насочени срещу политиката на Комунистическата партия, която по това време доминира в управляващата коалиция Отечествен фронт; пледират за отстояване на плурализма в страната, за свобода на словото, за прогонване на насилието и страха, за независимост на писателската личност и автономност на литературата. Това е уникален за своето време глас на православен християнин, независим писател и свободен човек.

Книгата е първа от новата колекция „Неиздадените.

Колекция „Неиздадените включва текстове, които по различни причини до днес не са достигнали до читателя в отделно книжно тяло – цензурирани, автоцензурирани, укрити или просто забравени в писателското чекмедже, заради заплаха от репресия или поради фатална случайност, потънали в личния архив или в страниците на старата периодика.

Колекция „Неиздадените представя неочакваната българска литература след 1944 година – почти забравена, но наистина неиздадена, т. е. непредадена, несъобщена, устояла в самотата си. Тя най-после идва към съвременния читател, за да му набави липсващи ценни страници, от които да узнае повече, за да разбере по-добре.

Колекция „Неиздадените е част от научноизследователск ата програма „Литературата на Народна република България (1946–1990), реализирана от департамент „Нова българистика на НБУ в сътрудничество с Националния литературен музей.