Състояние: Отлично
Забележка: Нова книга.
Подзаглавие: Лична философия
Издателство: Омофор, Фондация "Покров Богородичен"
Град на издаване: София
Наличност: singular
Ширина (мм): 140
Височина (мм): 210
Дебелина (мм): 17
Корици: Меки

"Гилбърт Кийт Честъртън написва "Ортодоксия" през 1905 г. , още преди Христовата си възраст, скоро след обръщането си във вярата. Това става на границата между две столетия, след като писателят е пренесъл детското си чувство за рая, за радостта от живота, усещането си за ежедневно случващото се чудо дори и през спарения въздух на безнадеждност, белязан от имената на Суинбърн и Оскар Уайлд. Формално Честъртън приема католицизма едва през 1920 г. Не мисля обаче, че този факт има някакво особено значение: "Ортодоксия" е тъкмо едно свидетелство за вярата, за "правата вяра"; между другото, вярата умее да бъде всичко останало, но не и "крива", "неправа". Едва ли е случайно и подзаглавието "лична философия": вярата е винаги лична, а дали това ще се превърне във "философия" е само въпрос на жанр и съответното литературно умение.

Което, предполагам, никой не ще отрече на Честъртън. "Ортодоксия" - "една от най-радостните книги на нашия век" (Н. Трауберг) - не е единственото, макар и да е най-знаменитото религиозно произведение на Честъртън. Той е авторът на една от най-добрите и проникновени книги за св. Франциск Асизки, а есето-книга за св. Тома Аквински, независимо от недостатъците му, високо се цени от томистите на нашия век. Все пак редом с "Ортодоксия" можем да поставим само "Вечният човек" (1925) - може би една от най-убедителните апологии на християнството през модерната епоха. "