„Характерните Илко-Димитрови гняв, ирония и осъзнато безсилие този път са се заговорили и така се е стигнало до по-олекотени, пластични и балансирани мисъл и емоция, преживяване и наблюдение. Вълнение, отчаяние и питане са сякаш покачени на въртележка около смъртта, но скорост и центробежност превръщат в поетическия поглед пъстрия и жив живот в калейдоскоп, хаоса в ред, разпада - в красив порядък. Оттук и непознатата преди авторефлексив-ност и метапоетичност, неистовото питане за границите и смисъла на поезията: някогашният онтолог тук се интересува от епистемологическите основания на онова, което прави - една par excellence философска поезия. Въобще това е най-обърнатата към читателя поетическа книга на Илко Димитров: едно дързостно приближаване към изстрадана равностойност, а оттам и откритието 3а споделимостта на болката зад гнева и отчаянието.

Димитър Камбуров