Втората световна война е към края си. Съюзническите войски напредват към столицата на Третия райх. Група млади американци са изпратени в приказен замък сред Арденските гори, за да следят за евентуално германско настъпление. Те са обучени по специална програма, интелигентността им е доста над средната, и съзнават напълно в какво безумие са се забъркали.

Впримчени в ледените прегръдки на зимата, те създават свой мълчалив антивоенен съюз, към който успяват да присъединят дори своите още по-уморени и отчаяни противници. Младежите успяват да превърнат страховитата действителност в игра. Из преспите зазвучават отдавна забравени коледни песни. Докато войната не напомня отново за себе си.

------------------

Ето това е една история за войната, която много обичам. Прочетох я още когато бях в 8. клас. Мързеше ме да отида до библиотеката и просто грабнах първото нещо, което видях на рафта. Беше първият път, в който четях книга за Втората Световна война, в която германците не бяха описани като напълно зли. През очите на един американски тийнейджър, виждаме че немските военни са просто едни уплашени млади момчета и възрастни мъже.

Читателско мнение