Имало едно време момиче на име Софи, което отишло в гората с придворния ловец. Устните й били с цвета на зрели череши, кожата ѝ – мека като прясно навалял сняг, косата й – тъмна като нощта. Когато спрели да почиват, ловецът извадил ножа си... и изтръгнал сърцето на Софи.

Не би трябвало да идва като изненада. Софи била чувала да се шепнат слухове. Говорело се, че тя била твърде добра и глупавка, за да управлява – негодна принцеса и катастрофа като бъдеща кралица. И Софи го вярвала. Вярвала на всичко, което чувала за себе си, на отровните думи, които хората използват срещу момичета като Софи, за да им попречат да станат твърде силни и с много власт.

С помощта на седмина загадъчни непознати Софи успява да оцелее. Но когато осъзнава, че може би не завистливата кралица е истинската виновница, Софи трябва да се изправи срещу още по-страшен враг и да докаже, че дори най-черната магия не може да угаси пламъка, горящ у всяко момиче, и че добротата е най-висшата форма на сила.