Състояние: Отлично
Забележка: Нова.
Издателство: УИ "Св. Климент Охридски"
Град на издаване: София
Преводач: Кирил Топалов
Наличност: singular
Корици: Меки

От православната идеология към изграждане на българската идентичност

Книгата на Василис Марагос "Паисий Хиаендарски и Софроний Врачански. От православната идеология към изграждане на българската идентичност" разкрива прехода на България от предмодерния период, в който господства православното единство, към периода на формирането на модерната българска национална идентичност. Личностите на Паисий Хилендарски (1720-1773) и на Софроний Врачански (1739-1813) са свързващо звено между традиционната православна християнска идеология и модерните идеи на Просвещението и на национализма. През 1762 г. в своята "Славянобългарска история" Паисий разкрива славата на средновековното българско царство и призовава сънародниците си да престанат да използват гръцкия език и да не се срамуват, че са българи. Софроний Врачански издава през 1806 г. първата новобългарска печатна книга - "Неделник", като преработва от гръцки едноименното произведение на Агапиос Ландос. Той въвежда в България просвещенската проблематика, запазвайки общата православна идеологическа рамка.
Изследването ясно очертава ролята, която гръцката образованост играе за формирането на българската идентичност, общите корени на гърците и българите, които авторът открива не само в православието, но и в Просвещението, търси и механизмите на отделянето на българите от православната общност. Между последователите на Паисий и на Софроний започва спор за ролята на гръцкия език и гръцката образованост, който приключва чак към средата на XIX в. с поражение на позициите на гръкофилската част на българската интелигенция. Гръцката образованост обаче продължава да играе положителна роля в българското духовно развитие чак до българската църковна схизма (1870), а и по-късно.
Задълбоченото проучване на периода на изграждането на съвременните нации на Балканите, основано на най-новите изследвания върху национализма и въобразените общности, а също и търсенето на общите корени на тези нации се явяват необходимата историческа база както за днешното, така и за бъдещото им разбирателство в рамките на регионалното и на европейското сътрудничество.