Състояние: Отлично
Издателство: Опонент
Град на издаване: Хасково
Художник: Христо Панев
Наличност: singular
Ширина (мм): 150
Височина (мм): 204
Дебелина (мм): 7
Корици: Меки

Освен лирика, Ели Видева пише още хумор и сатира, което отговаря точно на нейния темперамент.
Не е нужно човек да я е познавал от много години, за да го установи. Това нейно светоотношение -
едновременно лирическо и сатирическо - е една от причините нейната поезия да е повече на поет,
отколкото на поетеса, което по припцип е трудно обяснимо, но лесно доловимо.
Думата Палимпсест е от гръцки език и, както е известно, с нея се обозначава стар ръкопис,
основно пергамент или папирус, от който е изтрит първоначалният текст, за да бъде написан друг;
някога папирусът и пергаментът са се добивали трудно, не е като с хартията сега, затова вероятно
тогава и графоманията е била по-слабо застъпена.
В книгата на Ели Видева преобладават свободният, а понякога и белият стих, защото често пъти
има своебразна смесица между тях, така че стихът всъщност си е на Ели и става още по-свободен,
освободен даже от свободата си...
Тематиката е много разнообразна, като прави впечатление засиленото философско осмисляне на
нещата. Това е естествено поради натрупания житейски, социален, човешки опит на авторката.

ПАНДЕМИЯ
Доносници вършеят по хармана!
Вторачени в прозорци и екрани
злорадстват върху чужда радост, скръб,
превили пред управниците гръб.
Изгубили човешката си същност,
забравили, че любовта е вездесъща!
А Бог ще им напомни многократно,
Че славата от клевета е кратка!

МОСТ
Ежедневната ми мисъл
има точна дължина -
три хиляди километра.
До момчетата.
Във това, което им е дом
кътам топлина и обич.
Пращам им ги
със светлинна скорост
към това, което им е къща.
И попътен вятър.
Да си дойдат.
ЯНУАРИ
Стиска със зъби снегът -
стяга ме за обувките.
Как ли ще извървя
пътя, от лед безчувствен?
Как ще стигна до теб?
Бурята реже вятър.
Капчици топлина
само напомнят лято.
Само напомнят за дом
и за искри от огън.
Идвам. Напряко в снега.
В стъпки на ангел - мога.

Всичко на тези страници всъщност е поезия, която дава нов смисъл на геометрията на живота
ни и преизчислява посоката на сърцето. Сложна плетеница, ажур, математическо изчисление.
Защото истината никога не е лесна за достигане, тя трябва да бъде изстрадана, за да се превърне
във философия и смисъл на дните ни.
И все пак, сметката е "от живот до смърт" и задачата никога не излиза. Ясно е само,
че има две единици - човекът и другия, който "ще ни потрябва", за да разгадаем заедно тайните,
които са скрити в "житейската дъга" и с когото да не оставим света безразличен за съществуването ни,
преди да "завършим кръга":

Ела, човече, да взривим света,
ако и утре пак е равнодушен.

Тези стихове са посока за мислене, път за поемане, разказ за няколко живота наведнъж,
изследване на същината на естеството. Подозирам, че това, което Ели Видева е скрила в своя
"Палимпсест", е различно за всеки от нас. Аз открих своята лична истина в поезията и, сред "Бележки
върху учебник по математика" и тя гласи:

Няма от посоката да бягам.
Никога.

Изобщо, един възможен отговор на безкрайните въпроси на битието е "Никога". Открийте и вие
своите отговори в "Палимпсест". Те са скрити отвъд текста. Те са тайната. Бъдете посветените,
на които тя да се разкрие.
Ива Спиридонова

Ели Видева e родена в Хасково. Завършила математика в Пловдивски университет "Паисий
Хилендарски". Работи като учител по математика и информационни технологии в Хасково. Председател
на Клуба на дейците на културата, който е съорганизатор на литературни дни "Южна Пролет".
Автор е на стихосбирките "Огън под дъжда" /1992/, "Дом" /1997/, "Версия Живот" /2000/,
"Небесен конник" /2003/, "Думи за нататък" /2005/, "По оста"/2008/, "Оживявам"/2011/, "Под кривата
круша" /2014/, "Проекции върху сферичната природа"/избрано, 2015/, "Палимпсест" /2018/.
Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на математиците в България.