„Парижанина е възвишено читателско преживяване. Деликатен, сдържан, невероятно интелигентен, необичайно уравновесен и истински красив. Изглежда невъзможно толкова забележителен исторически епос да е дебют на писателка в двайсетте ѝ години – но е вярно. Изабела Хамад е огромен талант, а книгата й е чудо.
- Зейди Смит

„Парижанина е щедър дар. Съществува определен вид радост, която съдържа не само удоволствие, но и борба и дори тъга. Романът на Хамад предизвиква тази радост у читателя.
- Джонатан Сафран Фоер

„Удивителен… Изграден с впечатляващо въображение, този исторически роман не попада в никоя от обичайните клопки на жанра. Блестящо написан е и дълбоко искрен в емоциите си.
- „Ню Йорк Таймс Буук Ривю

Майсторски написан, дебютният роман „Парижанина осветява едно сложно и смутно време от световната история чрез пътуванията и страстите на млад палестинец: от следването му във Франция по време на Първата световна война до завръщането му в родината в зората на нейната борба за независимост.

Мидхат Камал е син на богат търговец от палестинския град Наблус, част от Османската империя. Мечтател, романтик и естет, през 1914 година той заминава да учи медицина във Франция, където се влюбва в Жанет. Но следва не бляскавият им романс, а раздяла, породена от техния произход и от една непростима измяна…

Когато с дълбока болка в сърцето Мидхат се завръща в родното си място, го заварва окупирано от британци и раздирано от надигащи се националистически вълнения. Младият мъж трябва да открие как да се справи с конфликтите в собственото си семейство и с очакванията на обществото в свят на ръба на разпада.

Изабела Хамад създава елегантен роман за онзи паметен момент, който поставя началото на дълга епоха от страдания, неразбирателство и смърт в Близкия изток. Едновременно с това „Парижанина разказва една универсална история за компромисите и илюзиите, за заблудите и крайностите, за властта и идентичностите и за хората, които променят света.

-----------------------
Изабела Хамад (1992) е британско-палестинск