Понякога възрастните си мислят, че разбират децата и знаят кое ги мъчи. Понякога подхождат към тях някак самонадеяно, сигурни в точната си прецента на чувствата им.

Дванайсетгодишната Герд изгубва любимия си баща по време на морска буря. Нито майка й, нито сестра й, нито баба й осъзнават колко тежко преживява смъртта му, защото Герд видимо не пада духом и избягва да показва мъката си. Вместо това се кара със съучениците си, нагрубява ги, дори ги удря. Съчувствието на околните е запазено за по-голямата й сестра Сив, оцеляла след трагичният инцидент, и Герд е принудена да се справя сама с неверните приятелки, с презрението на околните, с хорската студенина. Онези обаче, които успеят да надникнат зад суровата обвивка на малкта мъжкарана, ще видят крехката, чиста душа.

Трогателен роман за приятелството, за коварството и за неосъществените мечти.