Пещерата на идеите

Ако приемем разделянето на писателите на последователи на Чехов или на Борхес, аз, разбира се, съм от втората група. Предпочитанията ми са към литературата, която не приема себе си сериозно, която играе с текста и с читателя - накратко нереалистичната литература. А Борхес, Калвино, а така също Стърн и Кафка, са за мен главните източници на влияние.

Така определя себе си испанският писател Хосе Карлос Сомоса, роден в Куба в 1959, преселник в Испания от 1960 г. Лекар по образование, специализирал психиатрия, през 1994 г. Сомоса се отдава изцяло на литературна дейност. Международният успех на Пещерата на идеите, петият ми роман, преведен досега на двадесет езика, ми показа, че съм взел правилното решение -отбелязва той.

Древна Атина, V в. пр. н. е. Жителите на могъщия град-държава, люлка на демокрацията, са изправени пред сурови изпитания. В Академията на Платон философите са си изградили свой собствен свят на безметежно съществуване. В същото време в сянката на гордо извисилия се Акропол дебне опасност. По улиците на града започват да се появяват обезобразените трупове на млади момчета.
Поредицата от необясними убийства налага намесата на Херакъл Понтор, Тълкувателя на загадки. Но и неговият път към Истината ще се окаже осеян с трупове и предизвикателства.
Героите на този магнетичен роман, в който нищо не е такова, каквото изглежда, ще се сблъскат с изненади, които сякаш нямат край, а приликата с добре познати за нас събития и проблеми не е случайна.