Книгата е за един обърнат наопаки Пинокио. Или по-скоро – за едно провинциално семейство „пинокиовци, който идват с много ентусиазъм плам в света, заживяват с надежди и са разпиляват безнадеждно. Подобно на своя прототип и те попадат в Страната на глупците, и те залагат надеждите си в Полето на чудесата, и те чакат Феята със сините коси. Романовият герой обаче се различава от приказния си събрат по ред съществени неща.

На първо място – по способността му да трупа дидактичен опит и да дочака щастливия край. Разлики, които определят самото моделиране на човешкия свят в тази творба. Ако традиционният епос е повествование за общото, за общото време на родовите хора, които заедно се движат през изпитанията на историята, то епичното в романа на Николай Табаков е повече от обречено. Семейството като място на стабилност, като дом, топлина и спасение, не може да се случи. То е място на разпиляване, на разлетяване.

Надеждата трудно може да се удържи и чрез отделната личност – защото и тя е лишена от център, от нещо, което да я държи духовно изправена. Затова героите водят съществуване на марионетки. Те привидно имат цели, пътища, следват някакви свои житейски маршрути. Но повечето от тези маршрути опират в празното, в нищото. Феята със сините коси може да се появи най-много като героиня от някоя блудкава любовна история или измамна семейна идилия.