В „Писма до Цветаева на Пейчо Кънев писмата пътуват през времето. Те имат адресат и не остават без отговор. Отговорът сте вие. Пощенската кутия е сърцето.

Не е въпрос на вкусове и на харесване, когато Поезията те блъсне челно. Когато думите не са хубави или лоши, оптимистични или суицидни, слънчеви или в затъмнение, а единствено възможните, разбираш, че си срещнал Поет и че тази среща всъщност е… неизбежна. Такава ще е съдбата на бъдещите читатели на „Писма до Цветаева на Пейчо Кънев. Твърдя го от пресен личен опит. Това не е е книга, която ще затвориш на 13-а страница и ще продължиш следобед или вдругиден. Сгъстената емоция просто не те пуска, докато те разхожда през света и хората, без да напуска в същото време килията на сърцето.

Камелия Кондова, рецензент

------------
Нито времето, нито смъртта, могат да спрат вечния разговор между Поетите. Защото думите са онова, което остава неизличимо и трансформира болката в поезия, думите са техният единствен общ език, разбираем за сърцето. Писмата на Пейчо Кънев до Цветаева пътуват през времето, увисват на въжето, оплетено от дните на живота и възкръсват в нощите на смъртта. Писмата имат адресат и не остават без отговор. Отговорът сте вие. Пощенската кутия е сърцето.

Ива Спиридонова, редактор