Състояние: Отлично
Забележка: Нова, неизползван екземпляр.
Издателство: Колибри
Град на издаване: София
Наличност: singular
Формат: 130/200/53
Корици: Меки

От авторката на "Дъщерята на канибала" и "Указания за спасяването на света".

"Плът" е петнайсeтият роман на Роса Монтеро. Основната тема е неумолимият ход на времето. В книгата има секс, желан или платен, има и време, страх от времето, борба срещу времето. Има тъга и самота, съдържаща се в самото име на главната героиня - Соледад. Тя току-що е навършила шейсет, преживяла е любовно разочарование и иска да впечатли бившия си любовник с новото си завоевание - мускулесто трийсетгодишно жиголо. Последвалите перипетии, разказани подробно, увлекателно и забавно, с тънък хумор и самоирония, с интересни препратки към живота на прочути творци, са метафора на времето, на тъгата по отминалата младост, на страха от старостта.

Обаче "човек не бива да гледа назад с тъга, нито да се взира със страх в бъдещето", заявява Монтеро. За нея животът е действие, риск, социална ангажираност, иначе не си струва да го живееш. "Живей за себе си, но с околните. " И още: "Нарекох книгата си "Плът", понеже говоря за плътта, която ни убива, която ни състарява и разболява, ала същата тази плът е в състояние и да ни изстреля във висините, да ни дава криле, да ни доближава до вечността, защото при изблиците на страст именно плътта ни освобождава от смъртта".

Това е посланието на Роса Монтеро.

Роса Монтеро (р. 1951 г. ) е сред най-изявените имена в съвременната испанска литература. Литератор по образование, тя започва активна работа като журналист, а през 1976 г. издава и първия си роман. Следващите трийсетина творби ѝ донасят широка известност. "Живеем с усещането, че сме на ръба на апокалипсиса, със смътното чувство за катастрофа. Ако не са "лудите крави", ще е птичият грип, а защо не и климатичните промени. Непрекъснато се случват толкова страшни неща, че човек очаква всеки миг да настъпи краят на света", казва Роса Монтеро по повод този свой роман.

И още: "Светът не може да бъде спасен, а още по-малко да се дават указания за това. Ако някой се появи и заяви, че е способен да спаси света, най-добре е всички да побегнем, защото няма по-страшно нещо от спасителите. " За Монтеро в този свят, в който "няма общовалидни отговори и в който боговете са мъртви", ни остава само едно: да бъдем добри хора.