Състояние: Отлично
Забележка: Нова, подходяща за подарък.
Издателство: Сиела
Град на издаване: София
Наличност: dropshipping
Ширина (мм): 150
Височина (мм): 210
Корици: Меки

Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен.
Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат.
Ние всички, родените преди ’89-а и след нея, всички ние, които имаме нещо общо с България, сме поразени от тези събития така, както сме поразени от Чернобилската авария. Мащабът на пораженията тепърва започва да излиза наяве. Това е печално известно на всички ни.
Но поразени ли са наистина "Поразените"?
Това е въпросът, който ме тревожеше и утешаваше едновременно, докато пишех за трите жени и за това дете.
В какво се изразява поражението и в какво победата?
Свети апостол Павловата прочута фраза звучеше през цялото време в главата ми: "... силата ми се в немощ напълно проявява... ".
Кой е по-силен в очите на Бога - този, който кротко плаче в себе си, или онзи, който безсрамно тържествува?