Разкази за война и страст

Тези трагикомични разкази очертават една различна и пленителна карта на балканското, в която родината е разказана през части на тялото. В „Ребра хърватска вдовица прибягва до отчаяни средства, за да спаси сина си от армията. В „Пурпурно сърце укрил се от военна служба мъж чака за трансплантация, но хърватски генерал открадва сърцето за себе си. В „Жлъч(ка) емигрирала в САЩ босненка не може да избяга от спомените си за родината.

Детската невинност се изпарява с пушечния дим, сластта измества любовта, а радостта от оцеляването взема връх над всички други житейски удоволствия. Най-доброто, написано от хърватския писател Йосип Новакович, сборникът боде с жилото на истината, разсмива с непринуденост и търси помирение с миналото.
Единайсетте разказа имат за фон войната, но предателствата в тях са свързани не толкова с измяна във военния смисъл на думата, колкото с едно усещане за съмнение и несигурност. Съмнение, което е загнездено в героите, но се пренася и върху читателя.