От гледна точка на човечеството всички войни са братоубийствени.

Няколко години след издаването на книгата му „Нощта на огъня (2015), в която той разказва за срещата си с Бог в пустинята Хогар и двайсет години след началото на поредицата за различни духовности „Кръговрат на незримото Ерик-Еманюел Шмит преживява „второ обръщане в Йерусалим. Това се случва по време на поклонение в Светите места, направено по покана на папа Франциск. То го води до изненадващи преживявания и вътрешни промени. Моменти на благодат и братство.

Пътуването на Ерик-Еманюел Шмит започва в Назарет, заедно с други поклонници, а след това го отвежда до основните места на християнството: планината Тавор, Тивериадското езеро, Капернаум или Хълмът на блаженствата, по целия кръстен път на Христос. Но именно в Йерусалим, на Божи гроб, духовната и интелектуална вяра на Ерик-Еманюел Шмит намира своето „въплъщение…

Ерик-Еманюел Шмит се среща и с папа Франциск. „Той ме слушаше, сякаш бях интересен. Слушането му изважда най-доброто, защото е толкова дълбоко, колкото и речта му, споделя писателят. Трогнат и вдъхновен от срещата, започва да пише веднага щом се завръща: „Когато се случват духовни движения, в наш интерес е да ги съобщим на другите… да им говориш за себе си и да отваряш врати за тях. Предизвикателството на Йерусалим, едно от редките места на този свят, което и трите монотеистични религии считат за свещено, е всъщност цяла поредица от предизвикателства, които са отправени към човечеството, към Църквата, както и към всеки един от нас: именно чрез откриването им и като ги приема, писателят се връща преобразен.

Удивителен е контрастът между преживяното от Е. -Е. Шмит и последните събития в Израел и палестинската територия, както и посланията, които писателят и папа Франциск отправят към света.

Цитати:

Някои философи ограничават погледа ни като изобличават желанието като липса. Като небитие, нуждаещо се от запълване, като проявление на зейналата празнота. Аз, за разлика от тях, виждам в него пълнота.

На млади години човек си въобразява, че твори. На зряла възраст разбира, че наблюдава. На старини знае, че се подчинява.

На двайсет бях див кон, когото не успявах да овладея. На шейсет, съм все така див кон, но знам как да го водя.

Тайнственото не обитава непознатото, а непонятното.