Родена в началото на новото хилядолетие, Ванеса Николова не гледа към близкото минало, а се устремява към бъдещето и традиционно към фантастичните неща. Но това не й пречи да използва образи от античността, които въплътява в повествованието. На младите ще допаднат хрумванията й. По-възрастните ще аплодират нейната страст и целеустременост, защото тя започва да пише и да се изявява в една ранна проблемна възраст, когато другите се отдават на мимолетни и опасни залитания, а тя оставя след себе си трайни следи.