ВЕРСИЯ

Тревога преминава през сърцата
като пустинен суховей.
И ето, оживяли времената
при теб ме връщат, Галилей.

... Пред оня страшен съд уж бил си казал,
че все пак, тя си се върти.
Едва ли! – Тази всеизвестна фраза
не би сглупил да кажеш ти.
Излишно е било! – Той, съдията
е знаел сам, че се върти.
Но много му е трябвала лъжата,
та своя храм да защити.

Така се е родил под небесата
поредният човешки срам.
... Защото никоя лъжа пресвята
не е спасила никой храм!