Състояние: Отлично
Забележка: Нова.
Издателство: Захарий Стоянов
Град на издаване: София
Наличност: singular
Ширина (мм): 142
Височина (мм): 211
Дебелина (мм): 20
Формат: 16/60/90
Корици: Меки

Димитър Недков е автор на популярни документални и художествени произведения, изследващи взаимоотношенията между човека и сътворената от него хилядолетна история: Масоните се върнаха в България", "Заплахата Дан Браун, трилогията "Знакът на българина" и др. Сценарист и режисьор на телевизионния сериал "Знакът на българина". Коментатор в телевизионните документални поредици "Въпрос на гледна точка" и "Новото познание".

... Утопиите се раждат в смутни времена. Когато се наруши балансът между доброто и злото, хората замечтават за един нов, по-съвършен свят, който е различен от съществуващия. Утопиите отдавна не са инструмент на политическите партии. Политиците престанаха да бъдат мечтатели. Превърнаха политиката в препитание. Съвестта в разменна монета. Морала в портфейл. Честта в недостатък. Вярата в слабост. Надеждата в илюзия...

... Президентът на България би следвало да е олицетворение на националното единство. Да е над нещата, които ни разделят. Власт, пари, религия отдалечават хората от спойващата сила на човешката любов. Разделението унищожава имунната система на обществото. Народът се превръща в лесна плячка. Жертва на чужда воля. На крачка от робството. И заживява в най-голямата утопия свободата... "

ОТ АВТОРА

Президентът в този роман е утопична представа за държавен глава на Република България. Което предполага, че негов прототип едва ли съществува в българската реалност. Този персонаж е всичко друго, но не и политик. Днес това занятие не се ползва с обществено одобрение. Хората, управляващи делата на Отечеството, все повече се отдалечават от идеала за чиста и свята Република, завещан от поборниците за национална независимост на изстрадалата свободата си България.

Утопиите се раждат в смутни времена. Когато се наруши балансът между доброто и злото, хората замечтават за един нов, по-съвършен свят, който е различен от съществуващия. Утопиите отдавна не са инструмент на политическите партии. Политиците престанаха да бъдат мечтатели. Превърнаха политиката в препитание. Съвестта в разменна монета. Морала в портфейл. Честта в недостатък. Вярата в слабост. Надеждата в илюзия.

Днешното устройство на българската държава чрез разделението на властите дава възможност за идеална подредба на обществото. Конституцията ясно определя кой твори законите, кой се грижи за материалните блага, кой въздава справедливост и възмездие, но най-вече кой отстоява достойнството на един доказал през вековете своята автентичност народ. Президентът. Лидерът на нацията.

Президентът на България би следвало да е олицетворение на националното единство. Да е над нещата, които ни разделят. Власт, пари, религия отдалечават хората от спойващата сила на човешката любов. Разделението унищожава имунната система на обществото. Народът се превръща в лесна плячка. Жертва на чужда воля. На крачка от робството. И заживява в най-голямата утопия свободата.

Юни 2016

Р. Ѕ. Припознаването на лицата и събитията е плод на асоциативното възприятие на обективната действителност от въображението ви.

СЪДЪРЖАНИЕ

От автора.

Пролог

Глава 1. Сънят.

Глава 2. Бодливата роза

Глава 3. Урок по история

Глава 4. Блудницата.

Глава 5. Заплахата

Глава 6. Consolamentum.

Глава 7. Соросоидите

Глава 8. Лунна светлина

Глава 9. Доктрината.

Глава 10. Петият елемент.

Глава 11. Техните превъзходителства.

Глава 12. Rex mundi.

Глава 13. Тайнственият покровител.

Глава 14. Проклятието.

Глава 15. Президент ли??? ?.

Глава 16. Шантажът

Глава 17. Досието.

Глава 18. Дежавю.

Глава 19. Новите кръстоносци. .

Глава 20. Светото семейство

Глава 21. Братушките на Чичо Сам

Глава 22. Архивът на Господ

Глава 23. Тайната вечеря.

Епилог